Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2008 22:36 - На тези,които се връщат.......
Автор: grastar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 854 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 29.01.2008 00:37


Има моменти, в които бягам от всичко и поглеждам отстрани живота си. И виждам, че както всяко човешко същество притежава доброто и лошото в себе си, така и малката ми Родина е разкъсвана от крайности: невероятно красиви върхове и унизително смазващи бездни; дълбоки и бездънни езера и улици в дупки и кал; хладни и тъмнозелени гори и мръсни овехтели и издраскани постройки; птици, летящи в ято и хора, вървящи сами... Но дори и да е така, вярвам, че животът не е едно празно съществуване - той е по-скоро търсене на щастие на всяка цена, дори и да изисква жертви. Но когато обичаме, жертвата не  НИ  прави щастливи. За съжаление това малко хора го осъзнават на време , а може би така трябва да бъде. ... Има моменти, в които си мисля, че НИЕ, хората, сме като птици - трябва ни малко щастие, за да полетим! Но сме затворени в стъкло. Вярваме на това, което виждаме, мечтаем за свобода, която не съществува никъде по земята; блъскаме се в стъклото, незнаейки, че то, невидимото, ни пречи да полетим. А само ако знаехме... И в тази невидима клетка, в която е затворен този свят, ние, българите, сме като врабчета - не в ято, а накацали по жиците. Стоейки и чакайки  да отмине студа, някои отлитат от България.,защото искат да свият гнезда на друго място , на   по- топло  и по-сигурно да отгледат децата си, докато косите на родителите им побеляват от самота. Но нима не трябва да се върви напред и да се търси по-щастлив живот,дори ако трябва да се жертваме...... И все пак  хубаво е да отлетим някъде, където ще бъдем оценени,защото понякога се получава така,че някои отлитат да пазят гнездата на орлите, мечтаейки да станат като тях.   Но за разлика от другите птици,ние, врабчетата, не желаем да летим заедно. Опитваме се да догоним другите ята, но са твърде слаби крилете ни. А вятърът е суров - блъска ни в планини и скали, потапя ни в морета и океани; разкъсва перата ни. Нима би оцеляла сама птица на този вятър!? И все пак някои оцеляват и намират ЩАСТИЕ -т.е. това, което си мислят, че искат. А когато го постигнат, не проумяват какво им липсва,и се връщат назад, не дочакали зимата в страната им да свърши. Та те са врабчета! Те биха оцелели в преспите, биха се борили със суровия вятър и в България! И биха дочакали пролетта! Връщат се,защото невидимата сила на планините, езерата и горите ги привлича неудържимо. Тази сила е в сърцата им и Те  могат да отлетят от всичко, но не и от това , невидимото, което се взривява в тях при всеки намек за Родината. ... И аз бих могла да отлетя, отнасяйки частица от България със себе си. Не ме е страх, че ще забравя. Страх ме е да не отсекът крилата ми и да не успея да се върна. А не се ли върна, ще се случи непоправимото - ще избягам от себе си......

 ДАНО ОТЛЕТЕЛИТЕ   ВРАБЧЕТА  ИМАТ  ЗДРАВИ КРИЛЕ ,ЗА   ДА СЕ ВЪРНАТ.........




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. inamay - **
04.04.2008 21:05
Помислих си... къде да ти сторя поклон за всичкото написано... Врабчетата, през Радичковите в твоите, ми се видяха подходящо... здрави. Мога да съжалявам единствено, че те познавам от толкова скоро... Но само съм закъсняла, не и изгубила... Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grastar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 55647
Постинги: 34
Коментари: 32
Гласове: 999
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031