Прочетен: 320 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.02.2008 22:26
Забързани, угрижени и замислени за собственото си съществуване, губим същността си. Пропускаме наи-важното – смисъла. Кое е това, за което се борим, заради което продължаваме напред? Не бива да се оставяме на течението, така ще пропилеем дните си, а животът съвсем не е като във филмите, нов дубъл няма. Това е основната причина да се радваме на всеки миг.
В своето ежедневие пропускаме най-хубавото – любовта. Защо ни е всичко останало, ако няма с кого да го споделим? Кому е нужна обичта, ако тя е затворена като в клетка в сърцата ни? Не я пестете! Около нас има толкова хора, които биха дали всичко, за да сме щастливи, раздавайте я с пълни шепи и тя ще ви се връща. Не е достатъчно да обичаш някого, ако не му го показваш, той няма да се чувства окрилен от любовта ти. А какво по-хубаво от това да знаеш, че някъде има същество, за което значиш нещо, което бленува да види светлината в усмивката ти, топлината в погледа ти, да усети нежното докосване на ръцете ти и опияняващото изгаряне на целувката ти. Толкова е просто и същевременно истинско и красиво. Това е всичко, което трябва да дадем в името на пълноценния живот, защото животът се ражда от любов.
Нека се радваме на малките неща, на една капчица, на едно цветенце, на една прегръдка, на една песъчинка дори. Толкова много обич и красота има около нас, а ние не я забелязваме, едва когато я изгубим осъзнаваме нуждата си от нея, сякаш гледаме, но със „широко затворени очи”. И пак ще я търсим, защото инстинктът ни зове, защото до последният удар на сърцето се нуждаем от любов. Тя е основата на живота.
Всяка секунда е необикновена и неповторима, твоя. Не я изпускай! Изживей я така, както за теб ще е най-прекрасна. Подари я на Живота. И когато се търкулне и последната, ако си кажеш, че не съжаляваш за нищо , значи си живял и си бил щастлив.
А ако искаш да дариш парченце щастие в живота на хората, които истински цениш, не е нужно да правиш много, просто ги целуни и им кажи: „Обичам те!"............