В този свят изпълнен със злини,измамници и пороци малцина от нас успяват да запазят своята човечност.
    За много хора е по-добре да бъдат повърхностни в отношенията си с останалите,защото много боли,когато човек,когото обичаш се подиграе с добротата ти.Наистина е много трудно да бъдеш "красива душа" и да се опитваш да помагаш на хората.Такива хора трудно издържат на напрежението,затова и не могат да издържат дълго в този свят на лицемерие.Светът се е превърнал в сметище за злонамерени хора,които използват добротата ни за свои облаги.
    Дали можем да се доверяваме безкористно на своите приятели и познати ?...Дали няма да използват добротата ни?...Дали ще сме достатъчно силни да издържим,ако най-близкия ни човек ни предаде?...Дали можем да сме наистина щастливи?-Незнам...Мисля,че всичко зависи от нашата психика...От начина на възприемане на света и всичко в него...
    Може би можем да победим в този свят и да създадем един по-добър,изпълнен с добри и честни хора.Ако всеки осъзнае,че "Най-трудната война е именно войната със самия себе си" и хората отключат онази добродетел дълбоко в себе си ,ще можем да бъдем истински щастливи.                                        Много добре всеки знае какво е да бъде предаден  и също така е чувствал болката...не е приятно нали?...
    И аз,както всеки човек съм била наранявана от близките си,от приятелите си и то не малко пъти...
    Много ме заболя,когато един човек,който не ми е толкова близък,но явно ме е опознал достатъчно добре ми каза : "Ти не си за този свят!".......Тогава си зададох въпросите:"Има ли друг свят - по-добър...?" , "Мога ли да оцелея в този?"...."Ще срещна ли други хора като мен,които няма да ме наранят?"..."Ще бъда ли някога истински щастлива...?"...Надявам се да мога да си отговоря на всички тези въпроси в този живот.
    Да...може би не съм за този свят,но никой не може да избере къде да бъде,къде да се роди и къде да живее.Затова колкото и да е трудно ще трябва да се приобщя  и да се надявам,че ще намеря сродни души...Всичко това е доста трудно,защото обществото не ни приема...,защото всеки мисли само за себе си...Не го интересува как се чувства човекът срещу него и дори да не е добре не се опитва да му помогне...Но какво да се прави,все пак трябва да продължим напред.......ЖИВОТ!.......