Минаха изборите - какво остана от нас?

Предатели и обвинители.

Страхувам се от хора, които не могат да понесат чуждото мнение. Страхувам се от хора, които смятат себе си за непогрешими. Страхувам се от...  тях......защото те не искат победата на хората, а своята...    Дано греша... Но...                                                                                                                                                                                           Ако няма съпротива, ако няма срещу кого да се бориш - няма борба. А те искат да се борят. Искат да побеждават. Искат да бъдат герои. Искат ореоли. Искат да има враг. Искат да пишат декларации, да говорят , да вдигат шум. За да бъдат нещо. Сами, те са нищо. И за да съществуват им е нужен отпор. Нужни са им стени за събаряне... защото - как да блъскаш в отворена врата.Отворени врати...               Кога ще паднат стените между хората... Кога ще престанем да ги изграждаме, за да има какво да събаряме?                                                                                                                                                                               Боли - усещането за безпроменност...Като алпинисти, залепнали за скала, висим над бездната, в чието дъно не смеем да погледнем. Висим - без предпазни въжета. Впили сме пръсти и погледи в "днес". И забравихме "вчера". И не виждаме "утре".В капан съм. И нямам сили за... "последен скок"? Ще се оттласна ли нагоре, ще стигна ли спасителния ръб? Или ще полетя надолу...Надолу... лесно е да се лети.  В капан съм. Не мога да избягам - няма къде.

Колко бързо забравихме дъното. Колко бързо се променихме. Колко бързо забравихме какви сме били. Какво е било. Какво искахме. Какво променихме. В капан сме - всички.В капана на вечно изплъзващата се действителност, която променяме - променени.