Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2008 00:18 - Всеки избира как да живее......
Автор: grastar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1333 Коментари: 1 Гласове:
0



Моят живот - това не е просто пространството, в което съществувам, а нещо много повече - моите чувства, преживявания, емоциите, които изпитвам в момент на радост и тъга, всичко онова, което е важно за мен. И всички тези фактори остават следа, те създават моята сигурност и ме правят човек.

Никой човек не може да избира в какво семейство да се роди или средата, в която ще израсне. Но всеки решава какъв човек да бъде и определя, като значими ценностите, които ще следва в живота си. Това често е желан избор, свързан както с грешки, така и с лутания, докато се намери верния път, по който да поема. Изключително сложно е това пътуване, изпълнено с много трудни моменти, с възход и падение, с болка, но и с радост. А доколко ще бъда ”свободен” в избора си и дали ще следвам собствените си етични разбирания, това сам мога да реша.

В днешно време ние имаме много права, гарантирани ни по закон и които в случай на нарушаване ние можем да защитим. Можем да избираме своята религия, принадлежност към определена нация, която има своя култура и традиция, минало и настояще. Аз съм свободна да избирам своето бъдеще и това какво ще бъде то, зависи само от мен. Но важното е да изживея живота си така, като аз искам, за да мога един ден, когато се обърна назад и се вгледам в миналото си, да бъда доволна и да се почувствам щастлива, като човек от живота, който съм имала.

Аз имам свободата да живея и да обичам, а това е най-ценното, което може да ни подари съдбата. Защото безценен дар е животът и той не трябва да се пропилява, а да се изживее всяка една частичка от него, да се почувства всичко онова, което ни дава. Човек трябва да се наслаждава на това, което има, да се научи да го цени истински и да се вглежда в малките неща, които изпълват ежедневието ни.

Всеки трябва да почувства своята свобода, да разпери криле и да изживее мечтите си. А по пътя на постигането им да се радва на това, което има, докато се труди за това, което иска да постигне. Животът е борба, а в “битката” победител е този, който притежава сила и който знае как да я използва. Често пъти се случва така, че биваме победени, но важното е да се изправим и да продължим напред. А опитът от грешките ще ни помогне в друга битка, в която ние ще бъдем победители.

Понякога свободата е нещо, което чувстваш, което не е необходимо в действителност да притежаваш, но което, ако усещаш, те прави свободен. Защото не е необходимо нищо друго, а просто умението да мечтаеш и да обичаш. Никакви граници и решетки не могат да “затворят” мечтите и онази непонятна искрица, която гори в душата на човек. Никой не може и да ти отнеме любовта към обичаното същество и обичта към хората. Никой не е в състояние да преобърне душата ти, да те накара да постъпиш по начин, който не смяташ за правилен, а в това всъщност се крие личността на човека. Защото единственото, което ни прави “човеци” е добрината и хуманизмът, съпричастността към болките и радостите на другите. И всички тези качества никой не може да ги отнеме, защото те са скрити дълбоко в човешката душа, а за нея има ключ само притежателят й. В нея всеки човек “заключва” обичаното същество и живее с онова прекрасно чувство, с което любовта дарява сърцата. Но често пъти това се случва, без дори да предполагаме, без даже да искаме. Понякога в живота ни се вмъква някой, преминава през очите ни, засяда в сърцето ни и диша чрез кръвта ни. И в това “вълшебство” сякаш се крие нашата несвобода, робството до края на живота си да живеем с мисълта за нещо красиво, със спомена, който дава смисъл на живота ни. Има и такива мигове, които изпълват дните ни и които ние можем да забравим. Опитваме се, но те са по-силни от нас-идват в сънищата ни, оглеждат се в сълзите и имат властта да оставят дълбоки рани в душата ни. Често пъти ни се иска всичко това да не се случвало, да не се чувстваме така, както толкова много пъти, когато в душата ни е нахлувал мрак, но сякаш сме безсилни, а в това може би се състои робството на духа ни. Искаме да избягаме от толкова много неща, искаме да имаме властта да променим миналото, но сме безсилни пред нещо, независещо от нас, ние живеем в робство. И как да престанем да чувстваме, да изстрием от душата си всичко онова, което ни кара да се чувстваме самотни, често пъти неразбрани и някак чужди на всички около нас. И така уж свободни, ние всъщност живеем в робство. Уж можещи и силни, се оказваме слаби пред чувствата и страховете си. Да, имаме властта да променим живота си, но не и себе си. Ние винаги ще бъдем същите, без значение каква “роля” играем в обществото, пред приятелите, пред семейството. Ще си мислим, че можем да контролираме всичко, докато не се случи нещо, което ще преобърне света ни ,нещо независещо от нас, и едва тогава ще разберем колко малки и нищожни в ръцете на съдбата сме.

Мислим, че човек е всесилен, че може всичко! Да, той може да измисли толкова полезни неща, които да улесняват живота ни, да направи голямо научно откритие и т.н. но дали е в състояние да бъде господар на живота си, дали има силата и властта на Бог, или е само пионка в неговите ръце? Колко силни и велики можем да си мислим, че сме, но всъщност това е изопачаване на истината. И до днес съществуват загадки, които владеят съзнанието на учените, и днес, в това напреднало в технологичен смисъл общество, все още не е открит лек за смъртоносни заболявания, отнели толкова човешки животи.

Вглеждайки се в толкова неща, човек разбира, че макар свободен, той е “роб” на толкова много неща. Роб е и на стереотипите, роб е на своите чувства, неподвластни на разума, роб е и на начина си на мислене и светоусещане.

Толкова много са нюансите на свободата и робството в моя живот, че сякаш границите между тях се размиват и почти изчезват. Това зависи от начина, по който всеки един човек разбира понятията “робство” и “свобода”.

А начинът, по който ще живеем в своя свят- свободни или в плен на робството, зависи само от нас.



Тагове:   как,


Гласувай:
0



1. анонимен - анонимен
24.02.2008 13:32
Поздравления!Много хубаво написано.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grastar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 55649
Постинги: 34
Коментари: 32
Гласове: 999
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031