ЗДРАВНАТА РЕФОРМА У НАС - ЗА ИЛИ ПРОТИВ ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА???....

След старта на Реформата в здравеопазването преди 9 години, около една четвърт от лекарите в България набързо бяха обявени за общопрактикуващи лекари. И с това като че ли Реформата в доболничната помощ свърши, преди още да е започнала. Но пък започнаха проблемите!... На едно място бяха събрани лекари работили 10-20 години в поликлиники и здравни участъци,които бяха претопени в  джипита и захвърлена в „клетката на тигрите”....Ние, лекарите-джипита и специалисти от извънболничната помощ, бяхме регистрирани по Търговския закон. Да, здравеопазването е особен род бизнес, но нима е търговия!? Регистрирани бяхме като частници... 
След което  се заредиха проблем,след проблем: населението яростно негодува срещу недостига на направления;  бюрократите-инспектори от НЗОК са плъзнали на „лов за глави” и налагат глоби след глоби. А лекарите пък, с дълбока тъга обмислят дали да не напуснат кораба, да закрият практиките си и да се влеят в армията на емигрантите или другаде... И доста от тях вече го правят!

От доста време  ни убеждават, че основният проблем в нашето здравеопазване днес  е болничната помощ – финансирането на болниците, техните дългове, заплащането на лекарите, сградният фонд, апаратурата, оборудването, структурата на заболяемостта, качеството на обслужването и пр. Вероятно всичко това е голям проблем. Той обаче замъглява простата истина, че приоритетът в здравната ни система е извънболничната помощ. Такава е и съвременната европейска ориентация, такава е и рационалната тенденция днес, изразяваща се в:

-   структуриране  на  качествени доболнични грижи ,профилактика на тежките и по-леки заболявания и намаляване обема на хоспитализациите като най-съществената част, източваща дела от брутния вътрешен продукт;

-    промоция на здравето, здравна просвета, изграждане на самоуважение у гражданите и постепенно формиране на здравна ценностна система сред населението;

И като резултат на всичко това:

-    снижение на общите разходи в здравеопазването, но пък... заедно това наличие на ПОВЕЧЕ ЗДРАВЕ  СРЕД НАСЕЛЕНИЕТО, С ПО-ВИСОКА ИКОНОМИЧЕСКА  И  СОЦИАЛНА  ПРОДУКТИВНОСТ.

    Логиката е елементарна: колкото по-добре функционира първичната, т.е. извънболничната  помощ, респ. колкото по-добре и профилактично работят специалистите общопрактикуващи лекари, толкова по-ефикасно ще бъдат предотвратявани усложненията на множеството епизодични, с не особена тежест или дори самоограничаващи се болестни състояния и - в крайна сметка - по-малко хора ще влизат в болниците. А „колкото по-малко хоспитализации” означава от една страна, че толкова по-голям е делът на относително здравите и/или на излекуваните в ПЗП и от друга, че за по-малък дял пациенти /т.е. редуцираната, но не чрез рестрикции, а по естествен път от ПЗП част!/ остават общите разходи, предвидени за болнично лечение.            
По световни  статистики, от хоспитализации се нуждаят около 10% от населението, но за тяхното скъпо лечение са необходими около 90% от предвидените за здравеопазване средства. Точно тук логично откриваме и търсения „финансов ефект”: за останалите 90% нехоспитализирани, но нуждаещи се от здравни грижи потенциални клиенти, само в ПЗП, системата би изразходвала около или малко повече от 10%, но със значително по-голям „спестяващ” ефект за болниците. И... следователно... би редуцирала техния брой?...

Общопрактикуващият лекар -отдавна познаващ пациентите си - най-добре може да постави точната демаркационна линия между естествения стрес и болестта; между понеделнишкото сутрешно униние и заболяването; между самолечението и медикализацията; между тясно медицинската „диагноза” и конкретните социални и поведенчески „житейски трудности”. Общопрактикуващият/семеен лекар/ може най-бързо да открие „кой е истинският пациент” в семейството и да окаже подходящото съдействие. Затова добрият общопрактикуващ лекар не е „втора ръка доктор”, а точно обратното,защото е длъжен да прецени твърде отрано и в прогностична насока здравния статус, тежестта на ситуацията, тревожните сигнали на скритата патология, дори в случаите, когато диагноза въобще не може да се постави /а не защото ОПЛ не може да я постави!/. Шокиращо звучи, но в почти 50% от случаите западните джипита работят отлично и без диагноза. В природата диагнози няма, те са само в нашите глави! Пациентът ни търси не за да получи диагноза, а да реши проблема си...

Добрият общопрактикуващ специалист се оказва в такъв случай не само ефикасният разумен спестител в системата, но и истинският преносител на реализма за здравното състояние на обществото. Защото - практикувайки проблемния, а не диагностичния подход - неговите, а не  надутите болнични статистики представляват напречен срез не само на общата заболяемост сред цялото население, но и на общите биологични, поведенчески и социални здравни проблеми в социума ни! Нима не те са върховна цел на здравеопазването? ...
  ....Като че ли свикнахме и дори не се учудваме вече защо здравеопазването у нас е едно от трите най-слаби места в икономиката на страната ни... въпреки че ежедневно в медицинската практика все по-натрапчиво наблюдаваме обезсърчаващо тъжната картина на „колонизация” на клиничното поле от бюрократите. Налаганият административен натиск и авторитаризмът в здравното дело унищожава най-голямата негова ценност – доверието и поверителността и безнадеждно разделя пациента от неговия доктор. Нерядко пациентите ни са третирани като безсловесни био-машини или безчувствено се разглеждат като статистически оперативни единици. Бюрократизацията, икономическият подход, пазарното мислене в клиничната област са без конкурент в обезсилване на хуманитарната традиция в медицината - индуцирайки още по-трескаво безпомощността на обикновените хора. Неустоимо я превръщат в антимедицина, в псевдоздравеопазване. Свръхрегулацията, стандартизацията, гонитбата на финансови резултати, силно ощетяват клиничната свобода и професионалната независимост, трагично деформират манталитета и постепенно обезличават харизмата на професията лекар...

За съжаление, всичко това като че ли се оказва дълбоката и все още неразкрита тайна за проблемите в  различни сектори на нашето здравеопазване, чието основно предназначение и върховна задача е не брокерството , а разработване технологията в мениджмънта на ресурсите: детайлно да изследват, да аргументират в дълбочина и да дефинират ясно приоритетите в нашата Здравна система и на тази база, да заявят валидна, далновидна, европейска Здравна стратегия на България!...

 Но засега порядъкът у нас е такъв, че като че ли задължава,нас,лекарите да работим в нарушения и срещу пациентите си, и срещу самите себе си – както в материален, така и в морален аспект!... 
А иначе казано:...АКО СИ СПАСИЛ ПОНЕ ЕДИН ЧОВЕШКИ ЖИВОТ,ЗНАЧИ СИ Е СТРУВАЛО ДА ЖИВЕЕШ!.......