Планове, мечти или стремежи, както искате ги наречете, много често са встрани от представата ни за тях. И ако ние ги достигнем толкова бързо и лесно, без да сме се изкачвали по стълбата на успеха, без да сме положили труд да ги постигнем, вероятно те няма да ни се сторят интересни, а и тръпката от успеха няма да е толкова сладка. Затова се налага да използваме стълбата!...А тя - стълбата, води нагоре, но и надолу... Кой обаче доброволно слиза от нея?... Всеки иска да е на по-горното стъпало. Гледката, която се открива оттам е по-широка, по-интересна. Често обаче не можем да я видим, защото изкачвайки се по стълбата на успеха, ние губим ценностите си, зрението и слухът отслабват. Ставаме слепи и глухи за проблемите на тези, които стоят по-долу от нас в стълбицата на успеха...
 Стъпалата обаче са красиви, но красотата понякога е коварна. Миг невнимание и си долу. Тогава зрението и слухът се нормализират. Отново си в играта с парите в днешното материализирано време. Парите и властта са се превърнали в наркотик, няма добродетели или е останал само егоизмът....   Малко по малко човек започва да се превръща в роб на собствените си болни амбиции, пренебрегва малките радости в живота, за да изкачи високия връх и да вкуси от илюзорната сладост на величието на славата. Изменя се до неузнаваемост, става друг човек с друг мироглед и други принципи. Но това рано или късно ще бъде наказано, такива хора са самотни и често комплексирани. ...

Така че, целият ни живот трябва да бъде воден от една цел - да вършим добри дела и да сме по-малко егоисти. По този начин ще живеем щастливи и доволни, изпълнени с любов. А стълбата - ние ще продължим да се изкачваме по нея и един ден ще достигнем върха, но това няма да е на всяка цена, защото някой път не си струва едно нещо да бъде пожертвано заради друго!......

да вършим добри дела
....................................

dano!