Да се вгледаме в себе си, Човеци ли сме все още?... Колко от нас безусловно са готови да подкрепят другия, да отделят от времето си, за да помогнат или просто да го изслушат?.....
... А дали изобщо все още сме в състояние да изслушваме самите себе си, да мечтаем и бленуваме, да променяме душите си към по-добро и да се радваме на новото си Aз?...Сякаш за почти всички ни успехът се измерва по материален начин. Нямаме сетива за духовното, взряли сме се във вещите от бита,а  не разбираме Те  колко много ограбват от духа ни всеки ден, всеки сезон, всяка година. Изсушава ни надпреварата със себеподобните, превръщаме се все по-малко в Човеци за сметка на състезанието, сравняването с другите, недоверието към изоставащите, лъжеудоволствието от избързването и псевдоудовлетворението от материалния ни напредък!...
 Това си е направо начин на живот!!!... И нима вината е в нас?...Света изисква от нас да сме такива – пробивни, логични, структурно издържани в тезите си, комбинативни, все едни ей такива – чужди. За да успееш трябва да си хитър, да ‘крадеш занаята’, да говориш с недомлъвки. Така постепенно изплиташ паяжината си. Ти не си някакъв паяк – убиец или нещо такова, но паяжината ти трябва да е също толкова смъртоносна, за да останеш ‘на вихъра на вълната’. Всеки има своя..своя паяжина и своя игра... Интриги. Подмолни действия. Преструвки... С времето заплитаме все повече и повече хора... Всеки е играч в твоите ръце, но и ти си играч в нечии!...  Даваш им да си мислят, че те ‘играят’, ала всъщност ти ги изиграваш повече,Тях - обикновените ‘нишки’. Петър плет плете през пет плета преплита… и сам се заплита. Накрая ‘всичко се връща’... А това също го изисква света - Доброто да победи!... Всъщност може би, Недоброто побеждава - единствено Глупавият побеждава в живота!... Умният вижда прекалено много пречки и евентуални ходове с коня, с пешката, които изиграва на ум и губи преди да се е опитал да спечели. Шах и мат... и... аут. Кого изкарваме от играта?!...
   Оправдават ли подобни цели чудовищния практицизъм, атрофията на съвестта, замяната на истинските нравствени стойности с псевдоценности? Успехът и славата се купуват, но душата, веднъж продадена, загива безвъзвратно!... Човекът, преодолял всички препятствия по пътя си, не долавя, че духовният му свят се срива, опустошен от грубото погазване на морала!... Опиянен от победите си, той продължава напред, към следващото си завоевание, и не усеща как смъртта вилнее безпощадно в душата му, като я унищожава. В своето изкачване нагоре Човекът върви с унизено, смазано, стъпкано достойнство и умъртвен дух, без да осъзнава смисъла на страшната загуба!... В това се крие и неговата драма-в стремежа си да се издигне и да стане нещо значително, той се обезличава!...

   Не искам да уча никого как трябва да мисли и как трябва да чувства. Най–малко пък искам да ви убеждавам, че всичко това което казах, е или не е в природата на Човека. Само искам да пиша, да напиша това което чувствам, защото нещо назрява в мен и ме изкарва извън обичайното ми състояние. Няма да измервам вероятността това, което познавам да не съм АЗ, а то на вас да ви изглежда така или вие да го виждате в друга светлина...А само
ще кажа:

 ...Имаш ли цел, имаш и път и само от Теб зависи какъв ще бъде този път-Труден, но честен и достоен или Лесен, бърз  и аморален!!!... Понякога цената на успеха е много висока и за това дори достигнал до желания връх, продал себе си, човек се пита:.... 
                           "СПЕЧЕЛИХ  или  ЗАГУБИХ ?"....