Слънцето е потопило света в нечувана жега... Като голямо огнено око то е застинало високо в небето и
едва пълзи към все още далечния хоризонт.  Всичко е мъртво, но просто някои неща все още не са осъзнали този малък, груб факт докрай. Светът е огнена пустиня, където душите бавно и монотонно като стрелката на стенен часовник угасват в мрачната светлина. Прокобата на лятната жега. Сърцето престава да усеща, погледа се замъглява, монотонният шум на обедната мараня постепенно заменя всеки друг звук в главите и превзема съзнанието. А слънцето все още пече. Грозно, подигравателно, презрително... грее и ни дарява със смъртоносна леност и задавяща мръсотия....
  А как искам да завали един прочистващ летен дъжд...Топъл, свеж, нежен, чист... събуждащ мъртвите души от присъдата на палещата жега. Как искам да завали и да измие цялата жалка леност. Да прогони огнената жега, която е сковала сърцата... Да донесе така нужния и желан жив хлад..... Да измие цялата насъбрана в душата ми мъка!!!.... Гневът и болката прогарят в мен своите черни следи и само магията на летния дъжд може да бъде мехлем за раните ми. Нежните капки леко ще отмият лятната мръсотия, ще повлекат със себе си цялата неразбраност, ще почистят следите от остарелите кавги и дрязги... ще попият самотата...,сковаваща и мамеща, скрила се нейде из гънките на обедната мараня под сянката на слънцето, изгаря частица по частица горящата ми душа.!!!... Самотата!!!.... Но може би само тя ми остана след болката и раздорите на летните горещини? Стои сама и забива огнени ножове в безплътната ми душа!!!....
  Толкова искам да завали, толкова много, че усещам вече падащите капки. Първите са учудващо студени и карат кожата ми да настръхне при допира им, но след това стават по-топли и нежни.... Стичат се по лицето ми и всяка една от тях оставя своята неповторима следа в сърцето ми. Смесват се със солта от всички неизплакани сълзи и отмиват старата болка!!!.... Разтварям ръце и поглеждам към небето,а  те падат ли падат.... И си отива всичко. Всички глупави радости...., ,всички ненужни думи....., парещите лъжи...., неясния, нежен спомен за любов..., цялата всепоглъщата, чудовищна тъга!... Всичко!....  А навън вали!...Дъждът повлича със себе си летният прах и засъхналата мръсотия!...И всичко отива в канавката, за да остане само спомена за един красив КРАЙ... А светът е  станал по-нов, по-жив, по-чист, а топлият дъжд вече е спрял и е поставил един красив завършек на грозната история!!!...

И пада една последна капка,... а аз се събуждам от прекрасната мечта !...Навън е светло, слънчево, горещо... Светът продължава да загива в своята огнена жега. Мръсният летен прах полепва по гърлото.... Няма дори лек спомен да е валяло!...
 А...аз продължавам да мечтая за прочистващия летен  дъжд!!!...